Едно от най-важните притежания на град Момин проход е неговата ж.п. спирка. Благодарение на нея много хора пътуват евтино и бързо до София, където работят. Това е изключително важно при положение, че в града на практика няма производство, сферата на услугите е свита, а туризмът е далеч от това което е бил преди няколко десетилетия.
Лошото на спирката е нейната чакалня. Малкото закрито помещение, без прозорци и без отопление не може да се нарече чакалня, още повече, че е заключено рано сутрин, когато са първите влакове. Заключено е и вечерта.
Откритата част на спирката би била по-подходяща за чакалня, стига да се затвори с прозорци и врати и да се пусне отопление. Но в кризата в която от 20 години е БДЖ едва ли можем да очакваме да отделят някакви средства за малките гари и спирки. Самата Централна Гара - София е в окаяно положение. От местната власт също не може да се очаква помощ, още повече, че спирката не е тяхна собственост.
Други проблеми на спирката са множеството боклуци (жалко, че някои хора нямат елементарна култура), драсканиците и неизползваемата тоалетна.
И все пак нека запазим оптимизъм. Цялостен ремонт на спирката няма да струва толкова много пари и ако местната администрация или БДЖ се размърдат може би ще намерят средства от европейски фондове и програми.
